Поли Генова: Досега не съм имала дълга връзка

Поли Генова е певица, а в момента е част от журито на популярното
шоу X-Factor по Нова телевизия. На 24 години е, родена е в София и е
завършила Националното музикално училище в София със специалност
кларинет. Тя е момичето, което представи България на конкурса Евровизия в
Дюселдорф (Германия) тази година с песента "На инат". Учила е "Кино и
телевизионна режисура", но още ней е останало време да завърши. Работи
от 1993 година, когато е била 6-годишна. Първата й месторабота е като
водещ на детско предаване по Радио 99. По този повод й се наложило да се
научи да чете само за 1 месец. На 9-годишна възраст по БНТ започва да
се излъчва детското предаване "Бон-бон", на което Поли Генова става
водеща. "Когато ме попитат откога работя, отговарям - откакто се помня",
казва певицата.

- Спортувала ли си нещо?

- Като дете ходех на плуване и за кратко на художествена гимнастика.
Майка ми ме водеше, защото самата тя беше тренирала и много искаше да ме
запали по този спорт, но аз бях толкова завладяна от музиката и от
нейната магия, че отидох само няколко пъти. След това в училище бях
много запалена по баскетбола - играех с момчетата и събирахме картички с
баскетболисти от НБА

По-късно започнах да се интересувам от футбол и до ден днешен си имам
фаворити. За съжаление българският футбол ме разочарова в последните
години и не следя с особен интерес какво се случва, но пък да наблюдавам
английската Висша лига ми е сред любимите занимания.

- На кой отбор си фен?

- Харесвам Манчестър Юнайтед от малка и сега съм много горда, че там
играе българин. Почитател съм също и на Ливърпул. Напоследък много ме
впечатлява Манчестър Сити, защото постигат изключителни резултати.
Направо разбиха Манчестър Юнайтед на последния мач и въпреки че съм фен
повече на Манчестър Юнайтед, за мен беше огромно удоволствие да видя как
играта може да се обърне.

- Как поддържаш форма?

- С джогинг - тичам в парка по около 1 час с малки почивки. Много
държа на това натоварване, защото за сцената ми е нужно да имам
физическа подготовка и да издържам на напрежението. Имам и някакви уреди
вкъщи, които използвам, когато ми остане време.

- Как започна кариерата ти?

- Когато бях 4-годишна, майка ми и баща ми ме записаха на английски
език и в школата преподаваха и музика. Учителката по музика откри моя
талант и посъветва родителите ми да ме запишат да се занимавам
професионално. Започнах в детска вокална група, много ми хареса и до
днес се занимавам само с това.

- Как се чувстваш в X-Factor от другата страна на сцената, когато ти трябва да оценяваш участниците?

- Не ми беше трудно, защото аз работя с деца в "Бон-бон" и преподавам
от няколко години насам. Аз съм първият член на група "Бон-бон", в нея
съм израснала и имам поглед върху работата на педагога. В X-Factor
трудността за мен беше найвече в това, че трябва да работя с непознати
хора, които никога не са се занимавали с музика като професионалисти. От
теб се очаква да им обясниш за няколко минути има ли смисъл да
продължават да мечтаят в тази посока. На едни трябва да кажеш, че са
страхотни и имат невероятен талант и бъдеще, а на други точно обратното.
Това беше много трудно за мен, защото аз съм много емоционална и
преживявам нещата. Имаше случаи, в които не можех да заспя вечер,
сънувах хората, притеснявах се за тях. Това беше най-голямото ми
вълнение.

- Какво търсеше в хората?

- Първо исках да видя плам и онова особено излъчване и харизма, които
можеш да усетиш само ако самият ти си бил на сцената. Повечето хора
всъщност го усещат интуитивно, но ние го откриваме безпогрешно на
професионално ниво - веднага виждаш как блестят очите на човека, как
мястото, на което се намира, вече е негово и той се чувства прекрасно
там. Оттам нататък са останалите качества - гласови данни, сценично
поведение, интелигентност. Малко хора осъзнават, че да си музикант,
който прави кариера, не е толкова лесно.

- Нищо не каза за качества като борбеност, упоритост...

- Със сигурност се иска борба и много упоритост. Може би това са едни
от най-важните качества, които аз самата притежавам и са ми помогнали
много да не се отказвам през годините въпреки всичко.

-Това са част от положителните ти качества, а имаш ли недостатъци?

- На първо място съм изключително разсеяна. Причината е, че се
отдавам напълно на работата си и на нещата, върху които искам да се
съсредоточа. Тогава всичко останало започва да страда - забравям
елементарни неща, губя предмети, забравям уговорки с приятели,
съзнанието ми изключва. Освен това съм непостоянна в някои отношения и
нещата бързо ми омръзват. Непрекъснато търся нови предизвикателства и
това е моят стимул.

- Това отнася ли се и до мъжете?

- Честно казано, да. До този момент не съм имала дълга връзка.
Няколко месеца са ми максимумът. Не мога да преценя дали причината е, че
не съм попаднала на човека за мен, или просто съм прекалено заета и
трудно някой може да се съобрази с натовареното ми всекидневие и да ме
разбере. Аз хем се стремя да не се обвързвам с популярни хора от моята
среда, защото искам да си общувам с някого като нормален човек, вместо
непрекъснато да обсъждаме бранша, хем хората, които не са в тази среда,
трудно могат да разберат колко ти струва да стигнеш до определен етап,
да се задържиш и да продължиш да се развиваш. Но като цяло харесвам
естествени и щури мъже като мен.

Аз съм много луд човек.

- В какъв смисъл?

- Много съм импулсивна и правя щури неща. Например, решавам през
зимата късно вечерта, че ще тръгна с мои приятели и колеги за Гърция с
бус, който аз ще карам, и веднага се събираме, организираме и тръгваме.
Обичам да се хвърлям в нещата спонтанно, макар че понякога това ми
изиграва лоша шега. Когато си прекалено импулсивен, не оценяваш цялостно
ситуацията, а пропускаш някои детайли. Освен това лесно се паля. За
най-малките неща мога да се ядосам, макар че напоследък съм се понаучила
на дипломатичност и търпение.

- Суеверна ли си?

- Аз съм православна християнка и често ходя на църква. Преди да
изляза на сцената, се кръстя, спазвам обичаите, понякога постя.
Напоследък обаче започнах да нося кристали, защото ми казаха, че те
отблъскват негативната енергия. Започнах да вярвам в това, защото по
време на кастингите на ден минаваха по около 40-50 човека и тяхната
енергията преминаваше през нас. Чувствах се изцедена и за първи път
осъзнах, че хората притежават различно излъчване и ти влияят чрез
енергията си.

- Имаше ли много разочаровани?

- Много хора не си дават сметка какви са техните възможности и
доколко е подходящо да се развиват в дадена посока. Похвално е желанието
на всеки да успее, не трябва да се попарват мечтите на хората, но от
друга страна, е погрешно човек да губи времето си в неправилна посока.
Затова, колкото по-рано разбере към какво да се насочи, толкова
по-добре. Аз например, ако реша сега, не мога да стана манекенка или
балерина, защото нямам тези качества.

- Вярно ли е, че успехът се изчислява по формулата 99% труд, 1% талант?

- Не съм на това мнение. Според мен, когато става въпрос за изкуство,
талантът е на първо място. Имала съм много съученици, които свиреха по
10 часа на ден и това не им беше достатъчно, за да се сравняват с
таланти, които свиреха по 2-3 часа. В музиката е много важно да имаш
слух и усет, а те не се учат - раждаш се с тях, предават се генетично.
Разбира се, не може без труд и усърдие, но не те са определящите.

» Поли Генова се потроши на купон
» Поли Генова - От "Бон-бон" до финалите на Евровизия
» Поли Генова стана част от „Бон-бон“
» Бонбони разплакаха Поли Генова
» Поли Генова с интервю за teenproblem.net